22
Март
10

ЗА ЖИВОПИСНОТО БОГАТСТВО НА ЦЪРКВАТА „СВ. ГЕОРГИ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Изборът на тази тема е свързан с констатацията, че църквата „Св. Георги“, забележителен паметник на монументалната живопис от ХVІІ столетие, е сред най-слабо изследваните. Кратки бележки за паметника присъстват в отделни изследвания на В. Берон, Ф. Успенский, Б. Филов, А. Протич, Т. Николов, А. Петков, Е. Манова, З. Баров, както и в пътеводители за Велико Търново, издавани през годините (1-9), като информацията е неизчерпателна и е с предимно научнопопулярна насоченост. Цялостно монографско изследване за архитектурната, иконографската и стилова структура на паметника не съществува.

Художествените качества на стенописната декорация на храма, осъществена на два етапа, както и иконите от двата иконостаса, предназначени за църквата (10), определят значимостта на паметника в изясняването на динамичната зографска дейност в района на Велико Търново и Арбанаси през цялото ХVІІ столетие. Анализът на стила на монументалната декорация на храма допринася за точното ситуиране на паметника в контекста на християнското изкуство през разглеждания период.

Този текст има за цел в своята първа част да направи преглед на досега съществуващата литература за църквата „Св. Георги“ във Велико Търново, както и да внесе някои уточнения във връзка с датировката. Във втората част предлагам анализ на стиловите особености на съхранилата се живопис, както и хипотеза за тяхното авторство.

По въпроса за датировката на храма съществуват различни хипотези. Необходимо е да се уточни, че историята на църквата съдържа два аспекта – архитектурното възникване на храма и зографисването му. Според някои изследователи храмът от ХVІІ век е издигнат върху основите на съществувала през Средновековието църква (1, 5). Въпреки изказаните предположения за средновековения произход на църквата „Св. Георги“ основно проучване на района на храма не е правено и тези хипотези не са сериозно аргументирани.

Единственият документ, свидетелстващ за времето, когато храмът „Св. Георги“ е издигнат и зографисан, е запазилият се ктиторски надпис върху западната стена на наоса. Текстът, разположен в пет реда, е на гръцки и в превод гласи: „Този божествен и пречист храм на светия преславен великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните пожертвования на знатния господин Параскев и Ирина по времето на архиепископа Гавриил през годината 7124 (1616 г.). Беше започнат на 15 март и беше завършен на 20 май„. Този надпис, погрешно цитиран в някои източници като датиращ от 1612 и 1614 г., дава представа не само за датата на зографисване, но и за продължителността на работата по стенописите. Създаването на монументалната декорация е осъществено в кратки срокове, което е характерно за епохата.

Земетресението от 1913 г. разрушава свода, цялата южна и части от източната стена на наоса и стенописите достигат до нас във фрагментарен вид. При реставрацията е  възстановен и архитектурният облик на храма, който не се отличава особено от разпространения тип през периода – каменен градеж, изявена навън апсида, двускатен покрив, като западната стена на притвора е долепена до склоновете на хълма Трапезица.

Най-новите изследвания за църквата „Св. Георги“ във Велико Търново са направени от македонската изследователка В. Поповска-Коробар (11). На базата на прецизен стилов анализ изкуствоведката установява, че почеркът на единия от двамата зографи, работили в нартекса на църквата „Св. Богородица“ в Слимничкия манастир на Преспанското езеро (1612 г.) може да бъде открит в наоса на търновската църква „Св. Георги“. Следвайки хипотезата си, изследователката допуска, че същият този зограф работи и в Арбанаси, тъй като съществува безспорна стилова близост между иконостасите от Слимничкия манастир и арбанашката църква „Св. Георги“ (1661 г.). Д. Косева  успява да внесе яснота в тази теория като допълва, че вероятно иконостасът на арбанашката църква „Св. Георги“ първоначално е принадлежал на едноименния храм във В. Търново и е създаден по времето на неговото зографисване (1616 г.) (10). Може да се предположи, че същият зографски екип, осъществил стенописването и създал иконите за Слимничкия манастир през 1612 г., през 1616  г. изпълнява фреските и иконите за търновската църква „Св. Георги“. На свой ред И. Гергова (12) разширява тази хипотеза, проследявайки пътя на ателието на св. Пимен Зографски, и  изказва предположение, че сътрудникът на Пимен от Слимничкия манастир освен иконописец, е и резбар. Изкуствоведката подкрепя твърдението, че неговият почерк присъства в църквата „Св. Георги“ във Велико Търново.

Редица стилови и иконографски мотиви наистина ни отвеждат към ателието на св. Пимен Зографски. Няма да се спирам подробно на иконографската програма, само ще обърна внимание на някои особености в структурата на стенописния ансамбъл.

Изображенията в апсидната ниша са разделени на три пояса, като най-горе е поместена Богородица Платитера, под нея е композицията Евхаристия, а още по-надолу са традиционно изобразяваните църковни литургисти. Върху източната стена, над апсидната конха, е представена композицията „Петдесетница“. В лявата половина на същия зид е запазена „Старозаветната Троица“ и съвсем малък фрагмент от композиция, вероятно „Изцеление на слепия по рождение“. От другата страна са останали фрагмент от още една сцена, илюстрираща Чудесата Христови („Христос проклина смоковицата“), както и  „Тримата отроци в огнената пещ“.

От стенописите на северната стена е оцеляла средната част, която съдържа няколко изобразителни пояса. Стъпили върху висок декоративен цокъл, състоящ се от редуващи се червени, черни и бели зигзагообразни черти, са представени светци-воини, от които са запазени частично св. Георги, св. Димитър, св. Меркурий, св. Нестор, св. Прокопий, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат.

Традиционно за стенната живопис от периода на османското владичество е изобразяването на медалионен фриз с мъченици над правите светци в І регистър. Тук обаче принципът е нарушен. Над изобразените в І регистър светци-воини следват два реда с образи на светци, като горният фриз е медалионен, състоящ се от изящно преплитащи се растителни орнаменти. Над тези два реда е поставен още един, нетипичен за иконографията от периода, отново представящ светци в цял ръст, но с по-малки размери от изобразените в І регистър. Тази иконографска особеност, присъствието на реда светци с камерни размери непосредствено под многофигурните композиции (както вероятно е било и тук), може да бъде видяна в още три храма на територията на България, чиито стенописни декорации са реализирани от Пименовото ателие – църквите на Куриловски (1596 г.), Черепишки (1611-1612 г.) и Сеславски манастир (1616 г.).

В епохата на османското владичество зографите са принудени да пригодят установените иконографски схеми към архитектурно опростените планове на храмовете, което довежда до употребата на различни полисемантични решения в овладяването на пространството. Така например в църквата „Св. Георги“ във Велико Търново са запазени изображенията на двама от евангелистите, поместени върху дъгите на конструктивните арки в наоса, като тяхното традиционно местоположение е върху пандантивите на купола. Подобно композиционно решение наблюдаваме в притвора на Подгумерския манастир „Св. Димитър“ (1596 г.), част от софийската Мала Света гора, където евангелистите са изобразени в четирите краища на нартекса (13).

Западната стена на наоса достига до нас в непокътнат вид. В долната част, стъпили върху декоративния зигзагообразен цокъл, са представени светици – св. Марина, св. Варвара, св. Кириаки, светица, чието име не се чете, както и св. Константин и св. Елена, св. Никола Нови и неизвестен светец (вероятно св. Георги Нови). Изобразяването на български светци е неизменна част от иконографския репертоар на Пименовото ателие. Образите на св. Никола Нови и св. Георги Нови не се срещат в арбанашките храмове например, където влиянието е подчертано гръцко.

Над изображенията от І регистър на западната стена следва фриз от допоясно представени светци, а още по-нагоре са разположени две композиции, свързани с житието на Богородица („Полагане на Богородица в гроба“ и „Богородица полага изпит пред учителите си „), които заедно с представените в цял ръст св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин фланкират разположената централно композиция „Успение Богородично“. От двете страни на Богородичното Успение са поставени две сцени от Страстния цикъл – „Носене на кръста“ и „Изкачване на кръста“, а в пространството, затворено от полуцилиндричното засводяване, е поместена „Тайната вечеря“.

Присъствието на композиции от Страстния цикъл върху западната стена на наоса е рядко срещано явление, още по-нетипична в иконографско отношение е „Тайната вечеря“, при която липсва един от апостолите. П. Събев, който в дисертацията си се спира върху проблема за Страстния цикъл в монументалната живопис на ХVІІ столетие, обяснява това явление с използваните от зографите архаични и провинциални иконографски схеми (14). В църквата на Сеславския манастир (1616 г.), чиито стенописен ансамбъл е изпълнен от ателието на св. Пимен Зографски, липсва един от апостолите в композицията „Умиване на нозете“. От друга страна в Търново през ХVІІ столетие влиянието на Цариградската гръцка патриаршия е голямо и допускането на зографи от Охридската архиепископия тук може да бъде обяснено единствено с високите художествени умения на ателието, доказало своите качества при реализацията на редица стенописни ансамбли и едва ли зографите са допуснали несъзнателно тези иконографски грешки. По отношение на истинската причина за това обаче можем да правим единствено хипотези.

Не е известно кога точно е осъществено зографисването на притвора на храма. Ясно се вижда, че под достигналите до нас изображения има по-стара живопис. От стенописите  в тази част на църквата не е запазено много. Върху северния склон на полуцилиндричния свод на нартекса личат следи от композицията „Дърво Иесеево“, също предпочитан мотив от Пименовото ателие.

Изобразеният „Страшен съд“ присъства с разширения вариант на темата, наложена от критския зограф Теофан Батас и бързо разпространил се и на Балканите(15). Върху западната стена на притвора са останали „Сватба в Кана“ и сцени от Сътворението, а върху декоративната арка – „Лествицата на Иаков“. Личат и малки фрагменти от композиции, вероятно отново свързани с Чудесата Христови.

Зографите, реализирали монументалната декорация на църквата „Св. Георги“, имат трудната задача да създадат стенописната програма на полуцилиндричен храм с по-големи размери. Това довежда до различното мащабиране на отделни композиционни сцени, което най-добре се забелязва при съпоставката между източната и западната стена на наоса. Монументалните „Петдесетница“ и „Старозаветна Троица“ противостоят на малките по размер композиции от Страстния цикъл.

Монументалната декорация на храма е изградена в обща колоритна хармония и напълно се вписва в духа на ранното ХVІІ столетие. Стенописите са монохромни и сдържани, като нюансировката на тоновете е плавна. Употребените земни багри – оливно зелена, различни видове охра и английско червена, са в съзвучие с карминовите, циноброви, наситеносините и черни нюанси. Използваните усложнени тонове изграждат колоритната цялост на живописта, като същевременно контрастират помежду си.

Внимателният анализ на стиловия подход издава почерка на двама водещи зографи. Разликите се забелязват преди всичко в пропорциите на фигурите и начина на изобразяване на типажите. По-голямата част от светците в цял ръст са дело на зографа, чито почерк се открива и в Слимничкия манастир, докато при многофигурните композиции  надделява присъстието на другия художник. Такова разпределение на работата е характерно за периода на османско владичество, когато стенописните декорации са  създавани за кратък период от време.

Изобразените прави светци, стъпили върху декоративен пиадестал от редуващи се зигзагообразни черни, червени и бели линии, се открояват върху тъмен фон, разделен на три ивици. Монохромната основа, състояща се от черен, оливнозелен и тъмнокафяв пояс, дава възможност за свободното рисунъчно и цветово интерпретиране на  формата. По този начин охравите нимбове се открояват върху тъмната, до черна основа на фона, а оливнозеленият фон дава на зографите по-голяма свобода в пресъздаване на одеждите на персонажите. По-опитният от зографите е автор на повечето светци, представени в цял ръст. Фигурите са правилно пропорционирани, като в някои случаи художникът използва деформацията за подсилване на изразителността на образите. Тъмнокафявата рисуваща линия ясно очертава формата на лицата, както и отделните детайли, докато пластичната моделировка е деликатна и плавна. На кафяво-зелените тонове, използвани в сянката, е противопоставен полутонът, изграден от звучни нюанси на охрата, достигащи на места до оранж. Светлината, сложен пастелен тон, доизгражда живописната моделировка. Плавното степенуване на отделните тонове и деликатният рисунъчен анализ на формата придават на образите особена вглъбеност и одухотвореност. Индивидуалното излъчване на персонажите най-ясно се забелязва при изобразените в дебелината на арката, водеща от наоса към притвора Архангел Михаил и Архангел Гавриил. В ролята си на пазители, фигурите им са поставени точно на мястото, където се осъществява прехода към сакралното пространство на храма.

В някои случаи зографите изобразяват персонажите чрез едни и същи движения, както е при светиците от западната стена на наоса. Повторението на позите и жестовете обаче е балансирано от разнообразните одеяния на светците, чиято интерпретация показва усета на зографите към графичната трактовка на формата и декоративната орнаментика. Върху основния тон на графично надиплените одеяния леко и експресивно са положени декоративните орнаменти. Наметалата на светците са обшити с бисери и  извезани с красиви орнаменти. Вкусът на зографите към декоративната орнаментика се наблюдава в целия стенописен ансамбъл. Потвържение за това са фигурите на светците-воини, представени в разнообразни доспехи и развети наметала, които, пресъздадени в различна цветова тоналност, създават композиционен ритъм в стенописния ансамбъл.

Многофигурните композиции са изведени в характерните за ХVІІ столетие разказвателност и илюстративност. Персонажите в повечето сцени са със скъсени пропорции, но разнообразни движения, които, заедно с цветовата ритмика, създават динамика на изображението. Архитектурният и пейзажен декор е неизменна част от композициите, като често в една и съща сцена са застъпени и двата елемента. Това довежда до претрупаност на сцените. Високите архитектурни постройки, изобразени в неутрални цветови тоналности, са разчупени от арковидни ниши и триъгълни процепи. В „Успение Богородично“, „Богородица полага изпит пред учителите си“, „Петдесетница“, „Причастие на апостолите“, архитектурният декор е важен елемент в създаването на композиционния  ритъм на сцените. В „Носене на кръста“ и „Старозаветна Троица“ обаче, декорът  добива активните стойности на главното действие, което претрупва изобразителното поле. Интересна е „Тайната вечеря“, при която композицията изцяло е съобразена с архитектурното пространство, в което е поместена.

Едва ли второто зографиването на притвора е осъществено през 1685 г., когато за църквата „Св. Георги“ е направен нов иконостас (10). Вероятно стенописите са направени  малко след зографисването на наоса, тъй като в стилово отношение не се отличават рязко от живописта в наоса на църквата, а и колоритната хармония  е същата, но в по-светъл регистър. За съжаление стенописта в тази част на храма е силно пострадала и не може да се направи точен анализ на художествените качества на изображенията.

Стенописите на църквата „Св. Георги“ във В. Търново напълно се вписват в общото звучене на ранното ХVІІ столетие. Стремежът към многофигурност, водеща до илюстративност в композиционните схеми, сдържаната цветова хармония и колорит са сред основните отличителни черти на паметниците от епохата. Подобни изображения можем да видим в някои арбанашки църкви от същия период. Колоритната хармония на живописта  на църквата „Св. Георги“ се доближава до стенописите от галерията и параклиса на църквата „Рождество Христово“, както и до арбанашката църква „Св. Димитър“(1621 г.).

Този текст е един пръв контакт с църквата „Св. Георги“ и работата по него ме ориентира към редица проблеми, свързани с иконографията и стила  на монументалната живопис през ХVІІ столетие. Проследяването на едно от стиловите направления – ателието на св. Пимен Зографски, дава основание да се говори за възраждане на българското изкуство през периода на османско владичество. Вторият иконостас, създаден за църквата, потвърждава присъствието на динамична зографска дейност в района на Търново и Арбанаси. Църквата „Св. Георги“ е важен елемент в изясняването на сложните пътищата на влияние от големите центрове на християнската култура.

Бележки:

(1) Берон, В. Археологически и исторически изследвания. Търново, 1987

(2) Успенский, Ф. О древностях города Тырново. – Известия Русского археологического института в Константинополе, 7, 1901, с. 17

(3) Филов, Б. Старобългарското изкуство. С., 1924, с. 57

(4) Протич, А. Денационализиране и възраждане на българското изкуство през турското робство (1396-1878). – В: Сб. 1000 години България. С., 1927, с. 412

(5) Николов, Т., Т. Тунев. За църквата „Св. Георги“ във Велико Търново. РИМ,  ФТН, инв. № 8, В. Търново, 1957

(6) Петков, А., иконом. История на Великотърновската епархия.  инв. № 103, с. 514, архив РИМ, В. Търново

(7) Манова, Е. Българската стенопис ХVІ-ХVІІ век. С., 1985, 41-43

(8) Баров, З. Стенописите от църквата „Св. Георги“ във Велико Търново. Народна култура, бр. 15, 12 април 1975

(9) Пътеводител на гр. Велико Търново. Търново, 1907, 29-30; Попчев, Д., Т. Драганова. Водач за старините в гр. В. Търново и околността. В. Търново, 1933, с. 51; Николова, Я., Т. Тунев. Пътеводител на В. Търново. С., 1961, 29-30; Николова, Я. Пътеводител на Велико Търново. В. Търново, 1968, 23-24;

Драганова, Т., С. Попова. Търново. Пътеводител. С., 1977, с. 37

(10) Косева, Д. Два комплекта икони от 1616 и 1685 г. за иконостаса на църквата Св. Георги във Велико Търново. Старобългаристика, 2/2003

(11) Поповска-Коробар, В. Контрибуциjата на живописот во црквата на Слимничкиот манастир.- В: Зборник наумни студии. Т. 2. Средновековна уметност. Музеj на Македониjа, Скопие, 1996, с. 226

(12) Гергова, И. Резбата в ателието на св. Пимен Зографски.Сп.Проблеми на изкуството, 2/2003

(13) Геров, Г. Новоразкритите стенописи от ХVІ век в Подгумерския манастир. Сб. Българският ХVІ век. С., 1994

(14) Събев, П. Страстният цикъл в българската стенна живопис през ХVІІ век (иконография и иконологични аспекти в съдържанието на сцените). Дисертация под ръководствто на проф. Л. Прашков. В. Търново, 2004

(15) Пенкова, Б. „Тия мои най-малки братя“ в поствизантийската иконография на Страшния съд и в контекста на балканската народна култура. Сп. Проблеми на изкуството, 4/1993

© Галина Николова

Advertisements

2 Responses to “ЗА ЖИВОПИСНОТО БОГАТСТВО НА ЦЪРКВАТА „СВ. ГЕОРГИ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО”



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


март 2010
П В С Ч П С Н
    Апр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Архив

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 8 other followers


%d bloggers like this: