13
Март
10

Новоразкрити стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ в Арбанаси

д-р Галина Николова-Иванчева
Списание „Проблеми на изкуството“, бр.1/2007

Новоразкритите стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ в Арбанаси внасят нова светлина върху  наличието на местно зографско ателие, работило през последната четвърт на ХVІІ век в селището. Преди реставрацията на стенописите можеха да се правят единствено догадки относно иконографската програма и художествените качества на живописта на манастирския притвор. Предлагани са и хипотези относно единното звучене на монументалната живопис на  арбанашките паметници, създадени в края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век[1]. Новоразкритата живопис от притвора на манастира „Успение Богородично“ ни предоставя неоценим материал и възможност за по – подробно изследване на художествените процеси в Арбанаси, определени от присъствието на зографите, нарекли себе си „даскали“, чиито подписи фигурират в няколко църкви от селището, както и върху икони, съдадени през периода от края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век.

За архитектурната история на манастира „Успение Богородично“ можем да правим само хипотези. Изследователите на Арбанаси, работили в началото на ХХ век, не дават ясни данни[2]. Външният вид на църквата се доближава до архитектурата на останалите арбанашки храмове – двускатен покрив, каменен градеж, изявена навън апсида. Интериорът се състои от сравнително обширен и дълъг наос, притвор и параклис, прилепен към северната стена на църквата.

Не са запазени исторически извори, съдържащи данни за възникването на манастирската обител. Единственият документ, по който може да се съди за периода, когато е обновена манастирската църква, е ктиторският надпис, намиращ се на западната стена на наоса.

Надписът гласи: „Обнови се  този многопочитан и пребожествен храм на пресветата Богородица с помощта и голямото усърдие … на почитания и благороден първенец … през архиерейството на преосвещения и преосветен митрополит Г-н Атанасий от Крит … изписа даскал Недьо в … годината от Рождество Христово 16…[3], като последните две цифри са почти заличени и разчитането им представлява трудност.

Ктиторският надпис, по-специално датата, спомената в него, е обект на вниманието на много изследователите още от началото на ХХ век и дава повод за различни хипотези, често противоречиви. Ф. Успенский, който пръв през 1901 г. публикува надписа, се колебае между 1622 и 1652 година[4]. Й. Попгеоргиев отбелязва, че третата цифра от датата  „вероятно е 8, а последната е съвсем заличена“[5]. И. Снегаров посочва вероятната по-късна дата 1690 г[6].

В студията си за манастирската църква „Успение Богородично“ И. Гергова публикува ктиторския надпис от западната стена на наоса и подробно анализирайки същестуващите предположения за датирането на стенописите, изказва хипотезата, че вероятната дата е 1688[7]. В подкрепа на това предположение се изтъква споменаването на търновския митрополит Атанасий от Крит, по чието време става зографисването на храма. И. Снегаров, на чието изследване се позовава И. Гергова, не дава точни данни за времето, до което остава на катедрата Атанасий от Крит, като единствено споменава, че през 1684 той вече е търновски митрополит, и че през 1689 година е бил в затвора[8].

Що се отнася до доводите, които може да предостави историческата наука, последните проучвания, направени от изследователя И. Тютюнджиев[9] показват, че Атанасий Маргунос остава на престола до март 1692 година, когато за пръв път в документи се споменава името на неговия приемник, митрополит Йосиф, неизвестен на И. Снегаров. Със същата 1692 година е свързана и хипотезата на З. Ждраков за датировката на стенописите от наоса и притвора на манастирската църква[10].

Със сигурност можем да твърдим, че стенописите са създадени в границите на 1684 – 1692 г., тоест в рамките на периода, в който Атанасий Маргунос е търновски митрополит. При разчитането на датата Ф. Успенский има колебание единствено в третата цифра от годината. Същевременно лесно би могла цифрата 9 да бъде взета за 2 или 5. Интересна е и хипотезата на И. Снегаров – 1690 г., въпреки че сведенията, които ни предлага за Атанасий Маргунос като търновски митрополит спират до 1689 г.

Съпоставяйки и анализирайки съществуващите хипотези за датировката на стенописите, приемам за възможна 1692 г. При всички случаи стенописната декорация на наоса и притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ е извършена след повторното зографисване на наоса на арбанашката църква „Рождество Христово“ (1681 г.). По-нататъшни доказателства в подкрепа на тази хипотеза предоставят стиловите и иконографски особености на стенописта, която принадлежи на същия период – края на ХVІІ в.

Северна стена на притвора на манастирската църква "Успение Богородично", Арбанаси

Разкриването на живописния слой от притвора на манастирската църква, както и датирането му, дава нова посока в изследването на динамичните  художествени процеси в Арбанаси през последната четвърт на ХVІІ – началото на ХVІІІ век. Живописта на манастирската църква „Успение Богородично“ напълно се вписва в общия стилов контекст на паметниците от селището и се явява свързващо звено между стенописите от наоса на арбанашката църква „Рождество Христово“ (1681 г.) и притвора на манастира „Св. Никола“, както и създадените в началото на ХVІІІ век паметници в Арбанаси.

Реставрацията, осъществяваща се в момента под ръководството на А. Икономова, е завършена частично и благодарение на това имаме възможност да се запознаем с по-голямата част от стенописите на притвора, лежали дълго време под наслоенията, скриващи живописния слой. В процеса на реставрационната работа е установено наличието на по-ранен стенописен слой, на източната стена на преддверието, от където се вижда, че първоначално помещението е било по-широко и ниско. От фрагментарно разкритата част от по-старата живопис става ясно, че първонално на източната стена на притвора е била изобразена композицията „Страшният съд“.

Наред с анализа на живописните и рисунъчни качества на тази стенопис е необходимо да бъде изяснен и иконографският репертоар, тъй като досега това не е било възможно поради лошото състояние на стенописите. Почистените композиции позволяват да бъде проследен идейно-тематичният репертоар на притвора.

Източната стена на притвора е отделена за композицията „Страшният съд“, съвсем малко е запазено от южната част на композицията, където се изобразява Ада. В патронната ниша над вратата е изобразено „Успение Богородично“. За съжаление западната стена е напълно нечетлива. Останалите стени – северната и южната – съдържат изображения на светци в І регистър, достигнали до нас съвсем фрагментарно, стоящи под декоративна аркада. Следва фриз с медалиони на светци и мъченици. Горните два регистъра са отделени за композиции, илюстриращи Богородичния акатист и календарни сцени, свързани с мъченическата смърт на светци.

Някакъв стремеж към хронологично подреждане, следващо стиховете на Акатиста, се забелязва и продължава до един момент, в който стиховете, прославящи Божията майка се преплитат и с други композиции. Подреждането започва от втория ред сцени на южната стена. Там е изобразен икос 3 – „Като имаше Дева благоприятна …“, представяща срещата на Мария и Елисавета. Следва кондак 4 – „Имайки в себе си буря от помисли и съмнения … “ и сцена, пресъздаваща икос 4 – „Чуха пастирите…“, т.е. „Рождество Христово“.(фиг.) Следвайки хронологичния ред, зографите илюстрират кондак 5 – „Мъдреците като видяха богопратената звезда…“ и икос 5 – „Синовете халдейски видяха…“. Останалите композиции, изобразени на втория ред на южната стена, са кондак 6 – „Мъдреците, станали богоносни проповедници“ и икос 6 – „Като си направил да възсияе в Египет светлина…“. Последните две композиции са силно нечетливи и все още непочистени.

На западната стена не могат да бъдат разчетени стенописните изображения, но следвайки хронологичния ред на Акатиста, би трябвало тук да са кондак 7 и икос 7. На северната стена Акатист Богородичен продължава с две особено нечетливи композиции – кондак 8 – „Като видяхме странното рождение“ и икос 8 – „Неописуемото слово слезе на земята без ни най-малко да отстъпи от небето…“. Кондак 9 – „Цялото ангелско естество се удиви“ и икос 9 – „Красноречивите витии ги виждаме като безгласни риби, щом е реч за тебе, Богородице“  са последвани от още две сцени – кондак 10 – „Създателят на всички, искайки да спаси света…“ и икос 10 – „Стена си за девиците, Богородице Дево“.

На южната стена в първи ред  композиции се наблюдава известна обърканост и липса на последователност. Изображенията започват с „Жертвоприношението на Авраам“, следвано от „Архангелски събор“ и композиция, представяща „Седемте момци Ефески в пещерата“. Следващата сцена е „Тримата отроци в огнената пещ“. Тук композициите продължават с част от Акатиста, и то с началните сцени – икос 1 – „Ангел бе пратен от небето“ и кондак 2 – „Светата, виждайки себе си чиста…“,  и продължават на северната стена с втората част от Благовещение – икос 2 – „Като искаше да разбере недостижимото за разума…“. Последната акатистна композиция от този регистър илюстрира кондак 3 – „Силата на Всевишния осени…“. Следващите сцени са свързани с мъченическата смърт на някои светци. Първата от тях пресъздава изгарянето на неизвестен светец (вероятно св. апостол и евангелист Марко, надписът е нечетлив). Следва „Погребението на св. апостол и евангелист Лука“.  „Успението на св. апостол Йоан Богослов“ е изобразено в нетрадиционна схема, която има свой аналог само на още едно място – в арбанашката църквата  „Св. Атанасий“ (1667).  Композициите завършват със св. Андрей, разпнат на палмово дърво.

От запазените съвсем фрагментарно фигури на светци от І регистър се вижда, че са поставени под декоративна аркада и притежават позлатени нимбове. Върху северната стена, представени върху трицветен фон от черна, охра и кафява, разнообразена от напръсквания в кобалт и охра, са представени св. Кирик и св. Юлита, св. Марина, и още четири светици, чиито имена не могат да бъдат разчетени – едната от тях е облечена в тъмночервен мафорий, а останалите са с корони на главите и богато украсени мантии.

Сигнатурите към изображенията са нечетливи, но ако направим съпоставка с изображенията от притвора на църквата „Св. Атанасий“, ще видим същите тези светици, пресъздадени в идентични пози и жестове. Това са св. Параскева, св. Варвара, св. Неделя и св. Ирина и вероятно тук, в притвоа на манастирската църква, са изобразени точно тези светици. В източната част на южната стена, в І регистър, е изобразен Дейсис, и малко по-нататък са фрагментарно запазените горни части  (главите) на още четири светици, както и св. Спиридон. Върху свода от изток на запад са изобразени св. Йоан Кръстител, Христос Ангел на Великия съвет и композицията „О тебе радуется“.

Върху конструктивните арки също има изображения – върху първата са разположени изображения на светци, вплетени в стилизиран орнамент, а върху втората е представена  „Лествицата на Иаков“.

Орнаментите присъстват навсякъде, където са останали празни места, незаети от композициите, дори и върху дървените греди-обтегачи, характерна особеност и за останалите арбанашки храмове.

С това се изчерпва сюжетният репертоар на притвора. Арбанашките притвори, съдадени през втората половина на ХVІІ век, притежават редица сходства по отношение на иконографската програма. От достигналите до нас стенописни ансамбли на притвори Акатист Богородичен присъства още в „Рождество Христово“ – 1638 г., „Св. Атанасий“ – 1667 г., както и в „Св. Архангели“, с доста по-късна датировка – 1760 г. По вероятната дата на зографисване може да се предположи, че майсторите, осъществили

стенописването в този притвор, са били добре запознати със стенописите от „Св. Атанасий“ и „Рождество Христово“. Зографите са останали  впечатлени от живописта на църквата „Св. Атанасий“, която, според Г. Геров, е дело на атонски майстори, дошли по покана на търновския митрополит Герасим ІІ Какавелас[11]. В своята монография, посветена на църквата Св. Атанасий, С. Ръцева установява тясната връзка, съществуваща между тази живопис и манастирите Филантропини в Янина, северна Гърция[12]. Влиянието на епирската школа дава нова посока на развитие на монументалната живопис на създадените след стенописната декорация на „Св. Атанасий“ паметници, вече пречупена през художествените виждания на нашите зографи. Един от примерите за развитието на идеите на зографите, работили в „Св. Атанасий“, са новоразкритите стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ в Арбанаси. Тук ще видим идентични на изобразените в църквата „Св. Атанасий“ композиции от Акатиста, както и календарни сцени. Така например „Успението на св. Йоан Богослов“ със същата иконографска и композиционна схема сред българските паметници се среща само още в арбанашката църква „Св. Атанасий“ . Идентичност се забелязва и при още една сцена, изобразявана рядко и отново присъстваща в иконографския репертоар и на двете споменати църкви – Разпнатия св. Андрей.

Доминиращи в програмата на притвора са композициите, прославящи Божията Майка. Освен илюстриращите песнопенията в чест на Богородица сцени, високо на свода е изобразена химнографската композиция „О тебе радуется“, непосредствено до Христос Ангел на Великия съвет, разположен в слепия купол на свода. По дължината на свода, към изток, е изображението на св. Йоан Кръстител. Идейно-тематичната насоченост на стенописната програма е в тясна зависимост с литургичния ритуал. Във връзка с

изображението на композицията „О тебе радуется“ в арбанашката църква „Св. Атанасий“ Г. Геров подчертава тясната връзка между Богородичния химн, изпълняван по време на Василиевата литургия и мястото на св. Йоан Кръстител в ритуала, при който непосредствено след  „О тебе радуется“ започва да се чете Молитвата за мъртвите, започваща със „Со святим Йоанном пророком, предтечею и крестителем…“[13]. Същата логика е следвана и при създаването на иконографската програма на притвора на още една арбанашка църква – манастирската „Св. Никола“[14]. Основната идея, заложена в иконографската програма на споменатите притвори, е Страшният съд, при който Богородица, както и всички светци, загинали за Христовата вяра, се явяват застъпници за човешките души. Темата за Възкресението присъства и чрез композициите, пресъздаващи мъченическата смърт на светците – „Разпнатия св. Андрей“, „Седемте момци Ефески, заспали непробуден сън в пещерата“, „Изгарянето на светец“, „Успението на св. Йоан Богослов“, „Погребението на св. ап. и евангелист Лука“.

Ангелите са важен елемент в идейно-съдържателния план на притвора. Освен в композицията „Архангелски събор“, преносителите на човешките души в Рая присъстват и в химнографската композиция „О тебе радуется“, както и чрез изображението Христос Ангел на Великия съвет, „Тримата отроци в огнената пещ“ и „Лествицата на Иаков“, разположена върху дебелината на една от арките в притвора. Ангелите присъстват и в много от акатистните композиции.

Съществуващите изследвания за иконографската и стилова близост между стенописните ансамбли на арбанашките църкви от този период не предлагат подробен анализ на художествения език на зографите. Изясняването на индивидуалните възможности на художниците и техния авторски подход е важен елемент в установяването на общия стил на работа на зографския екип, реализирал декорацията и на други стенописни ансамбли в селището.

Изображенията от притвора на манастирската църква се отличават с плътност и наситеност, живописта е  изградена е върху съпоставката на отделни цветни декоративни петна, които взаимно противопоставяйки се, изграждат общата колоритна хармония на стенописния ансамбъл.  Пространството изцяло е „облечено“ в тази плътна, контрастна живопис. Стенописният ансамбъл е изграден от смело разположени  декоративни петна, съставящи система от живописно взаимодействащи си локални тонове. Отделните сцени са пресъздадени в характерната за монументалната живопис от ХVІІ столетие издребненост и иконописност.

В художествено отношение се забелязва намесата на поне двама зографи. По-опитният от тях създава изображенията на прави светци в І регистър, както и изобразените на свода Св. Йоан Кръстител и Христос Ангел на Великия съвет и е автор на по-големите и сложни многофигурни композиции – „Страшният съд“, „Успение Богородично“, „О тебе радутся“, в които изобразените персонажи са по-стройни и правилно пропорционирани. В неговите композиции пейзажът присъства като част от самото действие, неделима част от самото повествование, което едновременно служи за подчертаване на динамиката и ритъма на композицията.

Композициите, чиито автор е по-неопитният от зографите, лесно се отличават от другите – акатистните и календарни композиции, при които персонажите дребнеят в и без друго малкото картинно поле, често в неправилни пропорции и неубедителни движения. Интересно и нетипичното в тези сцени е доминиращата роля, която художникът избира за пейзажния и архитектурен декор. В някои определени сцени дори действието минава на втори план. Водещо е присъствието на декора, предаден с изключително богата фантазия. Това са причудливи архитектурни постройки, разчупени от арки и тривърхи покриви. В някои случаи сградите завършват с полукръгъл купол с нарисувани керемиди. Тези смели архитектурни решения са пресъздадени в различни локални цветове, действащи активно на зрителното възприятие. Надсложените обеми, съставени от маслинено зелени, охрави и ярки червени тонове, контрастират на тъмния фон, върху който е разгърнато повествованието и изместват композиционния център, така че самото действие се оказва на втори план или почти не се забелязва. В някои случаи контрастът между фона и сградите е допълнително подсилен от цветна линия, която обрисува външната форма на архитектурата. Контрастната хармония е характерна за арбанашката живопис, но тук присъствието на този похват e особено силно – използването на толкова ярки и плътно наситени тонове при пресъздаването на архитектурната среда, пред която се развива действието. От друга страна, тези странни и причудливи форми още веднъж подсилват извънвремието и извънпространствието на илюстрираните композиции.

В други случаи архитектуратa просто присъства, без да е носител на акцента, предадена е в сиви тонове и орнаментирана с имитиращи каменни релефи лотосови пъпки и лист . Този подход може да се види и в наоса на „Рождество Христово“ (1681 г.). В някои отделни композиции се забелязват прехвърлени велуми над покривите на сградите.

Стенописите от притвора на църквата са по – примитивни и не носят духа на изисканата и елитарна живопис, демонстрирана от зографите на отделните части на църквите „Рождество Христово“ (притвор, параклис, галерия и женско отделение – 1632-1649 г.)  или „Св. Атанасий“ (1667 г.). Очевидно е обаче, че художниците, работили в притвора на „Успение Богородично“, са били добре запознати със споменатите стенописни ансамбли.

Недостатъчният рисунъчен опит на зографите обаче не им пречи да подходят към решаването на композиционните проблеми смело и с ясно изразен живописен усет. Експресията, динамиката на изображенията е постигната не чрез точна и вярна рисунка, а чрез средствата на живописта. Изключително доброто цветоусещане на зографите балансира техните недостатъчна рисунъчни умения. Те смело пресъздават отделните композиции, използвайки участниците в тях за създаване на ритъм. По този начин най-често е изграждан и композиционният център на отделните сцени – чрез съпоставката на активни локални петна, противостоящи по своята светлосила и взаимно допълващи се.

За динамика в самите движения на персонажите трудно може да се говори. Фигурите най-често са статични или с неуверени движения.

Композиционните решения не се отличават с новаторство. Използвани са традиционните похвати за оформянето на композиционен център. В някои сцени фигурите на главните персонажи са с по-големи размери, или са поставени в централната част на изобразителното поле. В отделните сцени композицията е традиционна пресъздадена, развита по хоризонталната и  вертикална ос.

Внимание заслужават няколко изображения, които, противно на повечето, на които е присъща примитивност и неувереност, се отличават с професионалния си подход. Такава е композицията „Страшният съд“ , както и „Успение Богородично“ в патронната ниша, изображенията на свода – св. Йоан Кръстител  и Христос Ангел на Великия съвет  и някои композиции (например „Архангелски събор“) и отделни сцени от Акатиста.

Образът на св. Йоан Кръстител от свода на притвора, изпълнен с повече вещина и умение от останалите изображения, притежава стиловите качества на живописта от олтарната част на църквата „Рождество Христово“. Именно в тази част на Христовата църква, чието зографисване е реализирано през 1681 година, колоритът на стенописите се променя и добива звученето на  живописта от притвора на манастирската църква.

Художественият почерк на същия зограф най-добре може да бъде забелязан в изображението на Богородица Платитера от апсидата . Безспорно подходът е един и същ. Овалът на лицата, леко извитата надолу линия, рисуваща формата на горните клепачи, деформацията при носа и устните, опростената и еднаква форма на ушите, леко розовите тонове в съчетание със зелени нюанси, в който е  пресъздаден основният тон на лицата на персонажите, са част от художествените качества на изображенията, които издават почерка на един и същ зограф. Още един детайл е сходен – релефните нимбове на св. Йоан Кръстител и Богородица Платитера. Зографът използва и шаблон, с който отпечатва релефен орнамент с формата на цвете върху нимбовете. Този орнамент, с леки интерпретационни вариации,  може да бъде проследен в няколко арбанашки църкви. Орнаментът цвете, отпечатан върху релефен нимб, можем да видим за пръв път в наоса на Рождество Христово, където присъства в изображенията на Богородица Платитера от апсидата и Христос от Възнесението върху свода на олтарната част. Шаблонът, използван при тези две изображения, има формата на кръгло цвете. Орнаменти има и върху други релефни нимбове на наоса, но само при тези две изображения мотивът е един и същ. Това още веднъж подчертава разликите между изображенията в олтарната част на наоса и останалите  стенописи. Щампованият орнамент с форма на цвете претърпява леки изменения в притвора и наоса на манастирската църква „Успение Богородично“. Формата вече не е кръгла, а четириъгълна. Сходните стилови белези между образите на св. Йоан Кръстител и Богородица Платитерат показват, че авторът им е един и същ. Това означава, че зографското ателие е разполагало с повече от един шаблон. Този релефен орнамент присъства и в наоса на манастирската църква „Успение Богородично“, среща се и малко след това, през 1704 година на същото място, в параклиса „Св. Троица“. Тъй като безспорно съществува връзка между създадените стенописни ансамбли през втората половина на ХVІІ век, би могло да се твърди, че използваните релефни мотиви с форма на цвете, щамповани върху релефните позлатени нимбове, са патент на съществувалото в Арбанаси ателие и неговите приемници. Този щампован орнамент е използван и при изображенията на светците от наоса на „Св. Архангели“.

В изброените стенописни паметници ясно се забелязва присъствието на един авторов почерк, и това най-вероятно е подписалият се в наоса на „Успение Богородично“ даскал Недьо. След неговото име в надписа са фигурирали и имената на други зографи, които сега не могат да бъдат разчетени. Името на даскал Недьо се среща и след това, на още няколко места – в изписания през 1724 г. параклис „Св. Харалампий“ на църквата „Св. Атанасий“ (заедно с Цойо) и през 1735 г. (заедно с Георги и Драган от Трявна) в една икона  „Архангелски събор“ от Присовски манастир[15].

Една икона от ХVІІ век, публикувана от Св. Босилков, според когото е принадлежала на манастирската църква „Св. Никола“, изобразява св. Димитър, убиващ Максимиан[16] . Експресивният подход, контрастният и наситен колорит, както и отделни детайли при пресъздаването на персонажите и архитектурната среда, напомнят стила на Недьо от притвора на манастирската църква „Св. Богородица“.

Най-ранните стенописи, които можем да свържем с името на даскал Недьо, са в наоса на „Рождество Христово“ (1681 г.), където освен неговия почерк се забелязва и присъствието на още двама зографи. Несъмнено по-опитният от тях създава изображенията върху свода – Христос Емануил и  Христос Пантократор, както и редица композиции, отличаващи се от останалите с уверената си рисунка и композиционен строеж. Стиловият подход на този зограф се открива на още едно място – притвора на манастирската църква „Св. Никола“ (изображението на Христос Ангел на Великия съвет от свода). Няма точни данни за създаването на стенописния ансамбъл на църквата „Св. Никола“, тъй като реставрация на живописния слой никога не е правена и не е открит ктиторски надпис[17]. Специалистите отнасят стенописите към късния ХVІІ век или началото на ХVІІІ. Би могло да се предположи, че зографите, работили тук, са предходници на нашия даскал Недьо, който се явява участник в техния зографски екип през 1681 година, когато е зографисан наосът на „Рождество Христово“.

Както отбелязва И. Гергова, едва ли появилият се по-късно Недьо е същият този, оставил името си в манастирската църква „Успение Богородично“[18]. Разликата в годините е голяма, а и не е сред споменатите зографи от същото ателие, създало стенописите на параклиса през 1704 година. Съименникът на нашия даскал при всички случаи е негов приемник. Живописта от параклиса „Св. Харалампий“ към църквата „Св. Атанасий“ носи духа на зографското ателие на даскал Недьо и несъмнено е реализирана от негови ученици.

В началото на ХVІІІ век в Арбанаси се появят имената и на други даскали. През 1704 г. даскал Кръстьо, Цойо и Георги зографисват параклиса на манастирската църква „Успение Богородично“. От 1709 година датират стенописите в наоса и притвора на църквата „Св. Георги“, създадени от даскал Христо и Стойо. В параклиса на Св. Атанасий (1724 г.)  работят даскал Цойо и Недьо.

Една икона на Богородица с Младенеца и пророци, публикувана от Св. Босилков[19] , издава почерка на същия зограф, работил в наоса на църквата и същевременно бихме могли да я свържем с изображенията на някои светци от наоса на манастирския храм „Успение Богородично“.

Проблемът за зографските екипи, работили в селището Арбанаси и околностите в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век, все още съдържа неясни моменти. Изследователите на проблема свързват художествените процеси през периода с първите тревненски майстори[20]. Разкритията, направени в по-ново време, допълват облика на цялостната картина от тази епоха и хвърлят нова светлина върху творчеството на зографите от ателието на даскалите. В този смисъл новоразкритите стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ предоставят неоценим материал и разкриват нови перспективи за изследвания върху художествената дейност на даскал Недьо и неговите последователи.

Бележки:


[1] Прашков, Л. Монументалната църковна живопис в България през ХVІІІ-ХІХ век. В. Търново, 1998, с. 15-18; Гергова, И. Църквата на арбанашкия манастир „Успение Богородично“. Проблеми на изкуството, 1/1999, с. 11-13; Попова, Е. Стенописите в притвора на църквата Св. Никола в Арбанаси.  Проблеми на изкуството, 3/1999, с. 15

[2] Попгеоргиев, Й. Село Арбанаси. Историко-археологически бележки. ПСП, 14/1904, с. 112-113; Цонев, З. Манастирите и старинните църкви в Арбанаси. В. Търново, 1934, с. 17-27; Цончев, Д. Т. Николов. Водач на старините в Търново и околността. В. Търново, 1933, с. 75; Костов, Д. Арбанаси. Научно – популярен очерк. С., 1959, с. 35

[3] Тук предлагам превода от оригиналния текст на гръцки, публикуван от И. Гергова: Гергова, И. Църквата на арбанашкия манастир „Успение Богородично“. Проблеми на изкуството, 1/1999, с. 11

[4] Успенский, Ф. О древностях города Тырново. Известия Археологического Института в Константинопол. т.VІІ. С., 1901, с. 17

[5] Попгеоргиев, Й. цит.съч., 112-113

[6] Снегаров, И. Исторически вести за Търновската митрополия. ГСУ, БФ, т.ХХ/1942-1943. С., 1843, с. 108

[7] Гергова, И. Църквата на арбанашкия манастир „Успение Богородично“. Проблеми на изкуството, 1/1999, с. 12

[8]Снегаров, И. Търновски митрополити от турско време. сп. БАН, кн. LII, клон историко-филологичен и философско-обществен, 25, С., 1935, с. 226-227

[9] Тютюнджиев, И. Търновската митрополия през ХVІІ – първата половина на ХVІІІ век. В.Търново,1999, с. 62

[10] Този прочит на датата на стенописите се основава на прецизен анализ на самия текст, направен през февруари 2006 г. и все още не е бил обект на публикация на З. Ждраков

[11]Геров, Г. Връзки на атонското изкуство с българската монументална живопис от ХVІ – ХVІІ век. (автореферат към дисертацията). С., 1987, с. 24

[12]Ръцева, С. Църквата „Св. Атанасий“ в Арбанаси и традициите на епирското ателие. С., 2006

[13]Геров, Г. Композиции по химнографски творби в средновековното ни изкуство. Проблемът за професионализма. Сб. Професионализмът в народната ни средновековна певческа практика. Музикални хоризонти, 12 – 13/1989, с. 106

[14] Попова, Е. Стенописите в притвора на църквата Св. Никола в Арбанаси.  Проблеми на изкуството, 3/1999, с. 7

[15] Прашков, Л. Монументалната църковна живопис в България през ХVІІІ-ХІХ век. В. Търново, 1998, с. 17

[16] Bossilkov, S. Arbanasi.Iconostases and Religious Easel Art. (15th-18th and  19th Centuries). Sofia, 1988, ил. 172, с. 187

[17] Попова, Е., цит. съч., с. 7; Прашков, Л. Е. Бакалова, С. Бояджиев., цит. съч., с. 59 (текст: Л. Прашков)

[18] Гергова, И. цит. съц., с. 12

[19] Bossilkov, S. цит. съч., ил. 141, с. 158

[20] Божков, А. За тревненската художествена школа и нейните изследователи. – В: Тревненска художествена школа. С., 1885, с. 13-15; Гергова, И. Нови факти за началото на живописта в Трявна. Изкуство, 3-4/1978, с. 72-74

Advertisements

5 Responses to “Новоразкрити стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично“ в Арбанаси”


  1. март 13, 2010 в 9:13 pm

    I am without comment,silenced by the beauty of your work dear Galina,im not able to read Bulgarian that good but i will try later.I admire you for this,wow! Pozdrav od Aleksandre

  2. март 14, 2010 в 6:40 am

    Hello, Aleksandra,
    This frescoes date back to the 17th century and were painted in a monastery in Arbanassi. I agree with you, they are amazing!
    Thank you for supporting me.
    Pozdrav!

  3. юни 6, 2010 в 5:17 pm

    Yes it was too late and I was on my way to bed,but this is wonderful to see! And you are welcome, 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


март 2010
П В С Ч П С Н
    Апр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Архив

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 9 other followers


%d bloggers like this: